Знам, че викам на сън. (Не и милост)

От моите прехласнати зеници

изплува изгрева - пиян и непокорен.

(Знам, че викам на сън. И те искам)

А пък утре се връщам престорена.

И се чупя в ръцете ти - сто пъти.

И подпалих небето над двама ни.

Не жали. И си тръгвай. Довиждане.

На душата си в дъното страдал си.

Аз се грабвах от теб и писмата ти.

Неразумно изтръгнах ръцете ти...

Не и милост! Върви си по стъпките!

Просто викам на сън. И през времето...