Това над нас не е луна.
(И няма общо с нощтната ми лампа).
Аз вече знам, че в края на нощта,
една въздишка чужда те открадва.
И ще простя на уличната котка,
(Изпих следите ти, но думите не спомних.)
задето се сбогува вместо мен
и те изпраща от незнайния си покрив.
А трябваше да те разлюбя още вчера.
(Днес бих могла и стих да ти напиша.)
Наместо туй мълча. (Не е луна...)
за "Сбогом" просто тихо те издишах...
0 коментара:
Публикуване на коментар