И сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита

Излъгах ли го? Той ли се излъга?

Кога съм го раздала целия на вятъра?

Не ми остана нищо - шепа егоизъм,

сълзлива реплика към края на театъра.

И много вечери на чужди постановки.

А на душата си се клех да бъда своя.

Една игра... без стъклени пантофки

в която нямам име. А не бях и твоя.

Каква ирония за щастие и лудост.

И роклите ми се подреждат кат декори.

Излъгах ли го? Той ли се излъга?

Дали дъждът от мъка се престори?!

А на душата й се клех да имам всичко.

(Зад ъгъла по малко ме открадват)

и свалят някъде декорите и реквизита...

Звездите са студени. А не ме и радват.

Повод за небе

Една дъга, която да ме мами

(И няколко реалности край нея).

Едно мълчание, препълнено от думи

И няколко любови да се смеят...

Веднъж и аз да имам нещо в джоба

(Квартално кино и билети за на никъде).

Такава съм от няколко столетия -

бездомна котка, свикнала да бъде ничия.

Намерих си и хора... да ме съжаляват.

И няколко портрета за да ме обичат.

Приятели с които да споделям масата...

а всъщност истински да ме отричат.

И вече ми е навик да се влюбвам в изгреви.

Усмихвам ти се... Вярвай ми, че съм добре.

Една дъга, която да ме мами сутрин...

е всъщност хубав повод за небе.

От края на земята те усещам (Точно в тази любов е излишно)

От края на земята те усещам.

(Точно в тази любов е безмислено)

Ако някога в мен прокървиш...

значи всъщност не съм те измислила.

Ако някога в мен се разплачеш

(Аз не вярвам на мъжки сълзи),

непременно от теб ще си тръгна

(Точно тази любов не боли).

Точно тази любов е утеха -

сто бутилки от ужас изпити.

За това с теб не струваме много.

Помогни ми. Спести си сълзите.

Ако някога в мен се задавиш...

(Просто глупав момент на обричане).

Точно в тази любов е излишно.

Тя е обич... без капка обичане.

И да ме отречеш! (Борба бе нашата любов)

И да ме отречеш на глас! Да не забравиш.

И да се кръстиш, и да чукаш на дърво.

И да проплачеш... че почти си тръгвам.

Дано веднъж ме разбереш... дано.

И до пресъхване дано да ме забравяш.

Брезите покрай тебе да мълчат.

Не те обичам. И не те наказвам.

Дори писмата ми до смърт за теб скърбят.

Но да остана - на среднощните забрави

които ти отдавна си постлал...

не бих могла. На сън дори ме парят

сълзите дето ти не си пролял...

И думите които чаках... Отвържи ги.

Борба бе нашата любов... не знам защо.

Отивам си. Отдавна победена.

Дано веднъж ме разбереш... дано.

Сътресение

Тази нощ ще бъде пълнолуние.

Ще се задавят мислите на гарван.

Не съм спокойна. Страх ме е да падна

когато се ударя в тишината.

Ще се разтърсят нощните копнежи,

ще се стопят в следите на вълчица.

Отново с грешните ще палим свещ.

А Дявола е много нощтна птица.

Не ми чети писмата, наобратно.

По друг ще дойде северняка.

Ако се вгледаш в клетвите на старец...

И той за някого е плакал.

И ще се сблъскат бурите на много чувства.

От страх и ужас съкрушени.

Не съм спокойна. Нощите се палят.

Не си във мен. А нямам време.