Понякога е сам.
И ми говори.
И всеки път е по-различен.
По-мрачен.
А аз съм същата.
Винаги - шепа пясък.
Себе си - никога.
Не няма да посея светлина
над тия хълми дето стели мрака,
прегърнати от пристъпи на тишина.
А аз съм друга - слаба.
Не няма да посея светлина
над тия зидове от чувства изградени
пропити с мъка от разлъки по-предишни,
високо вдигнати огради срещу мене.
И ще покълне във душата само плевел,
а зрънцето надежда ще измръзне
посяваме едно... По дяволите клетвите
за обич. Съвсем различно ще пожънем.
Понякога е сам.
И ми говори,
А аз съм същата :
Винаги - шепа пясък,
себе си - никога.
Изграждам въздуни замъци
и сама ги събарям.
0 коментара:
Публикуване на коментар