УсЕщАНе За ПолУнОщ

„А хълмите са виковете на деца,
които се протягат за да уловят звездите”

Робиндранат Тагор

Вали… в мрака у теб.
В нощта ти облаци душат небето.
Звездите търсят мястото си сред мъглата
и мъртви падат сред полето.
„А хълмите са виковете на деца,
които се протягат за да уловят звездите”,
ала остават глухи техните слова,
ала не са достатъчно високи планините.
И пак умират бавно… и изтляват,
искри догарящи сред пепелта.Веднъж
останали далечни от незримия си огън
агонизират във мъртвешка тишина…

Остава тъмна като в рог нощта ти.
И мрака в теб се стели като кадифе…
.....................................................................................................................................................

А светлина не съм.
Нощта ти да огрея ми е невъзможно.
Далеч по-тъмно е във мен
и хаотично…
Звездопад.Здрач – кръстопът.
Оставаш без звезди и тая нощ.
Безсъние… Едва ли можеш да заспиш
сред туй усещане за полунощ.