ОтрИчАм Се ОТ свЕтЛИте НещА

Мълчиш. А в мен така боли.

Мълча. Днес не е само в тебе празно.

Пореден път повярвах.

Пореден път ме заболя.

Тази болка я познавам -

след хубав ден, студена самота.

И пак е нощ с отровени звезди.

И пак боли. И пак ме давят.

От чаша пълна със сълзи

ще пия.

Познавам този вик на безнадеждност -

след кратко щастие, отрова.

Такава хубава и чиста вечност няма,

а само миг заблуда преди рана нова.

.................................................................................................................................

Отричам се от светлите неща.

От щастието във душата си стаено.

Захвърлям всичко светло в пепелта,

където всяко нещо е родено.

Отричам се от светлите неща,

престорените дни - не ги желая

от измамлива студена светлина

омръзна ми, не се нуждая.

Обричам се на тъмните си нощи,

където всичко ме боли, но е реално

и самотата, сълзите, студа

са перманентни, но познати.