ИзбиРам тЪмНинатА

Отивай си със сенките на мрака,

отивай си - не ме боли.

Там нечий изгрев чужд те чака,

а моя вече не блести.

На мойто слънце лампата угасна,

анейде палят огън нов,

той хем ще осветява, хем ще топли

любовния ти нежен зов.

А моята планета ти предлага мрака.

На практика - студена самота.

Ккаво ще дириш тука ?! Тръгвай,

към изгрева облян във светлина.

Не искам да оставаш. Тръгвай.

Душата ти - дете на сетлината

не би могла при мене да вирее,

защото аз избирам тъмнината.