ПроПуснат СтИх

Да бъде нощ.

С отчаяни птистъпи на безумие

които се хранят с римите

и изгреви угасят.

Свидна ми е последната химикалка

да не хабиме мастилото,

щом от всичко истинско

остана само фалшивото.

Да не търсим виновното

щом първият останал е последен

и богат от всичко реално,

най-заможния станал е беден.

Да не зовем дивото

щом е станал грешник светеца

и виновния съди невинния,

а невъзмутим е горе отеца.

Да не търсим смисъла

щом от светлото само сянка остана

в тоя ред друг е замисъла...

мастило повече няма.

А ми е свидна последната химикалка

и предлагам да не хабиме мастилото

от стиха... няма ги римите,

от истинското, остана само фалшивото.