Той не знае

как понякога влизам в съня му.

Тук е толкова

тихо и празно,

тясно и равно,

че всички следи заличават предишните.

А в съня му идват много образи,

но не остават.

Порчват си нещо топло,

после нещо силно

и се мятат на следващия изгрев.

Аз дойдох първа

и си тръгвам последна.

Каквото съм казала

било е насън.

И нужно е било.

И насън няма да казваме

колко се обичаме.

При тая отрицателна раждаемост

на собствени истини

бих се взела на сериозно,

а тук е толкова

тихо и празно,

тясно и равно,

че няма как да кажеш нещо...

и да се запомни.