Във тоя град с опожарено сърце...
Големи любови. Малки любови.
Прави, събудени улици.
И колко много тъжни самотници
в града на липите и хулите.
Отчаяно много поети - безбожници
рисуват денем и нощем
красиви, прекрасни любовни истории,
но само измислици, Господи.
И как да обичаш простичко, Боже мой,
и как да е лесно да страдаш,
щом знаеш, че много дълго във нощите
можеш само да чакаш?
А някои неща така не дочакахме
и плакахме често самички,
без да ни види никой, приятели,
зад някой пуст ъгъл скрити.
А някои неща така не изплакахме.
A малко ли нужно ни беше ?
Който ни каза "Не плачете, самотници",
не знаеше колко грешеше.
И как да обичаш простичко, Боже мой?
И как да е лесно да страдаш
във тоя град с опожарено сърце,
щом си самотен, а етаж по-нагоре
слънцето пак невъзмутимо пече?
0 коментара:
Публикуване на коментар