Така ли някога ще лъжем,

че сме си тръгнали щастливи ?!

Небето е било безкрайно синьо,

в тревите пеели щурци ...

И ако някой вижда през тъмата

ще ослепее Боже от лъжи

в които двамата със тебе,

почти повярвахме сами.

А капе всъщност студ,

прегризана луната

не свети с блясък от преди,

ах да се лъжем... лесно и познато,

но някак си, че ни вреди.

Не си отиваме,

поне и не щастливи.

Гниещи от сълзите ми чувства

потъват жалки във ръжди,

ах тези сълзи... вчерашни от радост

как тая среща в мъка претвори.

Така са натежали във очите ми

и парят...

ах, някой ден ще казваме, че сме били щастливи,

когато сме си тръгвали един от друг.

Небето е било безкрайно синьо...

а във тревите пеели щурци.