Да слизаме от словото

От тук до следващия стих

съм много малка.

И тежат ми думите за вярност.

Да слизаме от словото

преди да ни мекнат коленете.

Да не стоим на високото.

Лесно се пада по гръб.

Дъждът не е метафора на идващата пролет,

а само критика небесна.

Която ни загръща често

и ни мокри обувките.

От върха се пада лесно,

ако се плъзгат много думите.

Да слизаме от словото

преди да ни отвее северняка.

Долу има малко истини,

но категорични.

И върха е на земята.

И съм сигурна във краката си.