Ах, там навън наистина си ти

Ах, там навън наистина си ти.
Нима ми носиш спомен от предишна среща ?!
Достойни думи не намирам в мен
да те посрещна днес с предишна нежност.
Зениците са малки като точки,
кръвта е прекипяла лудост.
Заспала обич се събужда в мен,
а гърлото е малко сухо.
Не съм те виждала от сто живота.
Повярвай ми не си се променил.
Денят ми здрач изглежда
всеки път
когато ми говориш нещо.
Ах, там навън наистина си ти.
Нозете ме болят...
така те чаках.
Копах тунели през живота.
Със нокти ровех,
падах,
нима наистина си тук, за Бога ?!
Пусни ме.
Това е ... толкова ненужно.

Ах, там навън наистина си ти.
А точно днес аз свикнах да съм чужда
.