Ако се вгледам без да искам в думите...

по дланите им истини се стичат

и може страшно да боли от тях,

но казват, че не ме обичаш.

Аз ли съм тая, която

погрешно изтръгна от себе си

много дълго се вкопчвах в душата ти,

но не ме издържаха ръцете ми.

И се блъскат накъсани нощите

в моито тягосно, глухо безсъние.

И отвътре писък на гарвани

ми шепти, че си само безумие.

И се раждаш от моята лудост,

и от двете ми жадни ръце.

Но как да ги слушам, за Бога

щом за теб е готов да умре

всеки зов от душата ми молещ се

за отчаяна глътка любов...

ако те среще отново във нощите

ще се върне с огън по-нов.

Нося в зъби сетните удари

на своито разбито сърце...

все е тая...

дори и последния

пак за тебе то ще даде.

На Ц.Р.