По дирята ти жадни се влачат
недочакани срещи.
На камъни приличащи са устните,
ръждясали от търсене на думи,
едва оцелели сред приливи
и тихи среднощни безумия.
Целувам стени полусрутени,
а някъде нови градят.
Вкопчени в своята лудост
чувствата в мене висят.
Очакващи по-нови срещи,
да слезнат най-сетне при нас
каквото имат да кажат
с преиспнал от чакане глас.
Но срещи и нощи не идват.
Студени пясъчни дни,
се смесват
и пак преди залез,
преди нова среща
идва слънце да зазори.
0 коментара:
Публикуване на коментар