Нощ над Тракия

Тракия изгряваше от тъмното.

Спи града във полите й.

А тя ни носи друга нощ.

При тоя отрицателен прираст на истини

таз нощ

нечестните ще станат честни.

Ще си надене клоуна другото лице...

човешко.

Ще изиграе друг спектакъл.

Да бъде себе си

ролята е трудна,

а салона са празни местата.

Защото публиката не обича,

такива искрени прояви,

категорични истини отрича

и си търси по-други театри.

А Тракия от тъмното изгрява

и тази нощ е по-различна.

Тук спират всички опити да бъда друга.

Оставам между себе си и нищо.