El baso de Final

Колко глупави улици,

колко много дървета.

Чакаш ли ме ?!

Ето идвам.

Не проклинам липите,

нито завоя,

може би себе си малко.

Може би теб.

Кой режисира сега

този тъжен и смешен спектакъл

как си тръгваме чужди

без време

как се случват просто нещата.

Последна целувка.

Аз знам.

Тази риза е твоя с мръсните чувства

захвърлена на пейката там.

Отдавна ненужна, отдавна презряна.

Надянал си нова...

Отива ти.

Прости ми, не искам да знам

от кога така сме изстинали.

Последна целувка.

Не искам прегръдки.

По дяволите, как ме боли.

А е смешно - даже не виждам от рани по мене следи.

Не мразя, за Бога.

Отдавна не мразя.

Колко просто се случват нещата.

Ти си отиваш.

Последна целувка.

Антракт.

И финал.

А в салона са празни местата.