На Стара Загора, Декември.2006 год.

Дай ми свободада избягам от клетките

с който снегът ми затваря очите.

Не ми пращай виелици.

Не съм обещавала,

че ще угаснат звездите

и няма да се римуват думите.

Aз само предполагах...

но намерих убежище

в правите улици на града си.

И събирах изоставени чувства.

Поетите тук...

забравят много от тях по скамейките.

Запълних си дупкитевъв сърцето.

И ти ми стана безличен.

Не ми пращай виелици.

Чадърът отдавна е ничий.

Аз намерих убежище

в правите улици на града си.

И сега съм силна.

Като път.

Като бряг.

Като зов.

Като кръста... и раните.

Като своята мъртва любов.