Дай ми глас

Дай ми глас

да прогоня от себе си мислите

с които заспива във мене нощта.

Не съм се измисляла,

но се чувствам рисувана

в някоя приказка

с думи, картинки.

Като малкия принц...

почти вярвам в себе си,

в розата...

но ми мирише на измислици.

Докосна ли се страх ме е,

че ще изчезна,

че ще размацам своята боя.

За това и не плача плаша се,

че да се изтрия бих могла.

И после как ще ме пишеш отново

не помниш нищо мое.

Не ме докосна много дълго

не знаеш запетайките ми даже.

А колко въпросителни пишеш по мене...

Не съм се измисляла.

Но се чувствам рисувана.

По моите листи бледнеят днес думите.

Но няма значение

книгите...все някога

биват продадени,

преоценени,

изгаряни.

Ти само дай ми глас,

да мога да заспя.

Аз ще се моля за себе си

щом избледнея

да ме препише някой след това.