Хайде тази нощ да не говорим за очите ми
и колко дълбоко кафеви са.
Не мисли за косата ми
как е пораснала
и ръцете ми
защо ли треперят.
Да не говорим за утрото.
Kак си отиваме -
непознати, безименни пътници
как се разделят ръцете ни
и поемаме непрегърнати.
Хайде тази нощ да мълчим.
Прегърни ме.
Не търси във ръцете ми думи.
Ако знаеш как в тишината
обичта мипо-силна се буди.
Не желая, прости да говорим.
Всеки път след толкова приказки
просто идва време "за сбогом"
пак не искам да го изричаме.
Хайде тази нощ да не говорим
колко потъмняват очите ми
когато се съмне
и поемем чужди през дните си.
Хайде тази нощ вместо думи,
вместо нас,
да говорят делата ни
прегърни ме
нека думите
се почувстват ужасно предадени.
1 коментара:
Нали знаеш, че и аз мълча пред твоите защото рядко имам какво да добавя, ти сякаш измъкваш на бял свят най-скритите ми мисли. И аз те целувам.
Публикуване на коментар