Да си кажем ли сбогом ?!
По - добре не.
Остави ми бележка
на тръгване.
Какво е сбогуване ?! -
надежда за връщане.
Не искам да плевя
фалшиви надежди покълнали.
Толкова време се разминавахме
по своите вечни пътеки -
внезапни, паянтови къщи от чувства,
един от друг уморени.
Да бъдем ли честни ?!
Колко е глупаво
щом толкова време се лъгахме.
Да си кажем в очите - това е последния
момент на лъжливо тъгуване.
И двамата знаем,не ни е по-силите
един за друг да заплачем.
Когато е свършило нещо отдавна
е лесно да се прекрачим.
Като път от отчаяни
дни на отминало
като път от увяхнали спомени...
Все се чудя...
Да си кажем ли сбогом?!
По-скоро не.
Остави ми бележка на тръгване.
Да осъмнем без дрехи
чужди,немили...
е равносилно на
самопогубване.
вторник, 19 декември 2006 г.
Остави ми бележка
Публикувано от SkitnicaVmoretO в 12/19/2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар