Портрети

Догонват ме последните ти думи -
болезнено инфарктни редове.
Превърнах те във дупка на сърцето
и после се погребах в теб.

А пък от толкова момичета - портрети,
аз твърде лично взимам любовта.
Един куршум в очите ми остана
за да си спомням земните неща.

И всеки мъж да ме отрича като рана,
намразил всички влюбени сонети.
И само аз навътре да кървя
от толкова момичета - портрети...