Сякаш никой не ме е прегръщал (Следите ти крия)

Сякаш никой не ме е прегръщал.
(Всеки мъж - като вино, утеха.)
Недокосната, тъмна, разграбена
сто години сърцето си вплетох

Боже мой, във бръшлян и коприва.
И изплетох си шал от отричане.
И защо да очаквам да дойдеш?!
(Мене никой не ме е обичал.)

Нито аз съм обичала други.
(Само с длан ги докосвах в сърцето.)
Сякаш никой не ми се е случвал...
Унизително, тихо, нечестно

само теб не успях да изстрадам.
(Сто години по спомен те пия.)
И когато на сън ти прощавам,
пак следите ти в себе си крия.