Носферату

Знам защо не спиш.

Защото утре няма да ме има.
Разстреляна на тъмния ти праг,
душата ми тепърва те открива...

Но ако същата си е признала слабостта
да се напива от широките зеници,
то утре с друг ще споделя...
(насила) общите ни бели птици...

Защото същата не може да те има
и тая смърт е нещо много временно...
ако душата ми се пръсне днес... сама,
то утре ти ще ми се случиш...

непременно.