Когато вали...

Защото съм устроена така,
че щом вали да съм ранима.
Открих, че даже топлата ти длан
не може да ме върне между живите.

И техните усмивки са ми чужди,
защото твойта е затулило небето.
(Най-страшно е да нямам нищо,
когато съм ти дала и сърцето си.)

А пък когато във очите ти вали
и всеки ден по милост да те имам...
Аз просто съм устроена така,
когато ме боли да си отивам.