Анатема

Небето е притиснало земята.
За първи път си лягам огорчена.
Какво ако обичам без любов
защото тя се е пропукала във мене...

И във безкрайната, вселенна самота
съвсем по земно съм поискала утеха.
Разстреляй ме. Човешката вина
се тегли само с камъни и кръвна мера.

А пък на мен ми е до тук от изкупления,
към богове, които ме убиват...
Какво ако обичам без любов?!

След литургията и попът си отива.