Най-сухите очи ме насълзяват.
И всеки дъжд ме мокри... като дъжд.
Коя съм аз?! Целувам ти очите.
И уж е обич, а пък ме боли до кръв.
Защото щастието е почти невзрачно.
И знам, че миг му трябва да отмине.
Заканва ми се през стъклото леден дъжд,
че най-голямата любов ще ме убие!
0 коментара:
Публикуване на коментар