Животът няма милост

Познах, че си отиваш. По очите.

Тук спират всички опити да ме обичаш.

Мълчи сърцето. И безделничат очите,

защото всяка гледка ме боли... като отричане.

А пък живота няма милост. Нито име.

И често ме настъпва по сълзите.

От стогодишната ми памет, помня само,

че никой, никъде не ме обичаше.

И всеки миг, към този миг отнасям.

Не ми е дадено да съм щастлива.

Животът няма милост. Или име.

Но знае точно как ми се умира...