? ??????????????Sweet Beach? ????? ?? ???Rating: 4.3 (348 Ratings)??11 Grabs Today. 96158 Total Grabs. ???
???Preview?? | ??Get the Code?? ?? ?????Coming Home? ????? ?? ???Rating: 5.0 (2 Ratings)??6 Grabs Today. 1809 Total Grabs. ??????Preview?? | ??Get the Code?? ?? ???????Me On The Beac BLOGGER TEMPLATES AND TWITTER BACKGROUNDS ?

четвъртък, 18 юни 2009 г.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК ИЛИ НЕКА ПРОДЪЛЖАТ ДА ВАЛЯТ ИЗНЕНАДИ...

Ех, Гео, Гео...

Да ми е честито участието в щафетата. Малко тривиално вече ще стане, но и аз не съм очаквала да бъда включена в такова начинание, предвид факта, че не съм кой знае колко активен блогър.
От друга страна пък си те познавам и знам, че когато ме изненадваш, ме изненадваш винаги приятно и ме караш да се чувствам повече от чудесно.
Остава само да си кажа, че се чувствам поласкана, поканата ми за това начинание да идва точно от теб, защото знаеш колко високо ценя мнението, приятелството и подкрепата ти.
И защото няма да мога да те включа в седемте души на които да предам посланието нататък ми се ще да знаеш, че ти щеше да си първия човек в списъка, ако поканата идваше от друг, защото си прекрасна. Защото обичам както поезията ти, така и прекрасното ти сърце, от което идват всички думи, стройно подредени в брилянтните ти стихове, защото си един широкоскроен и достоен за уважение, мъдър и себераздаващ се човек. Щастлива съм да те познавам. Прегръщам те!
И тъй... Аз в седем точки... съм една доста сбита и посъкратена версия на Скитница, затова ще се опитам да си кажа наистина само най-важното без излишни типично поетични разливания извън темите, но все пак нека ми е простено ако се отплесна отново из моретата...
Първо: Защо поезия? От толкова много неща за правене в никакъв случай не съм си избирала поезията. Тя си ме е избрала. И откакто сме си дружки откривам в римите начин да се самосъхраня, да се самоосъзная и да видя черно на бяло в какъв етап на живота си съм, като в същото време да го запечатам завинаги, точно такъв, какъвто е в действителност, за да си спомням и нататък тези малки и драматични мигове, които са били част от пътя ми.
Второ: Семейството ми... едни хора, които двайсет години ме обичат безрезервно и ме разочароват съвсем по човешки... Хора, които пряко или косвено са ме направили това, което съм и за което ще им бъда вечно благодарна. От тези хора всекидневно се уча каква не трябва да бъда и какво искам да взема от тях, но най-вече съм им благодарна, задето ме учат, че трябва да ги надскоча, за да бъде осмислен техния и моя собсвен живот.
Трето: В духа на последното изречение – Признавам си, че стремежът да надскочиш околните и най-вече самия себе си, най-често е пагубен за душата, но някак си просто го нося в себе си. И понякога се ненавиждам за това. От друга страна вярвам най-искрено, че за да осмислиш съществуването си непрестанно трябва да се стремиш към нещо, нещо повече от това, което имаш, което представляваш, което си постигнал, защото ако не се опитваш да вървиш надолу, колкото и бавно и трудно да бъде, то непременно потъваш бързо и безпроблемно надолу и все надолу.
„И внезапно аз допуснах, че мога да искам нещо повече за себе си, да постигна нещо значимо, да бъда господар на собствената си съдба, да взема живота в собствените си ръце” – Джон Легиазмо
Четвърто: Приятелството. Не приятелите. А приятелството. Това, което смятам за най-важно качество у човешкия характер : способността да бъдеш лоялен, верен и безкористно влюбен в един или група хора. Стремя се с всички сили да бъда такъв човек, за най-близките си приятели, да им дам възможността да усетят, че колкото и суров да е светът ни, ако има с кого да го споделят, той става едно малко по-добро място за живот. Едно рамо, на което да се облегнеш, една ръка, която винаги да те приветства, една усмивка, която да те усмихва и една добра дума, която да заличава стотици лоши... безценно.
Пето: Телеца си е телец. Той или получава, каквото иска или запъва крака и тръгва с рогата напред. Аз изключение не правя, дори и минимално. Благодарна съм, че нося в себе си майския инат, защото, колкото и да е лош, благодарение на него съм постигнала много неща, за скромните си двайсет години. От другата страна на ината ми, пък стои кравешкото ми търпение, без което до сега бих прогонила безкрайно ценни за мен хора и колкото и да е непоняно на приятелите ми, радвам се, че мога да понеса повече, отколкото може един нормален човек, защото само така успявам да продължа несигурното си пътуване.
Шесто: Болката. Странно, че я споменавам, ще кажете... и то сред най-важните неща... Благодарна съм за болката в живота си по три причини: Защото ме учеше, защото ме направи по-силна, защото ме караше да се усещам жива... Не е щастието, нито дъгата посред дъжд, нито бала с маски, нито хубавото време това, което се помни в живота, знам от опит, че най-добре се помни преболялото. Такова усещане не можеш си го купи и след сто години, но и след сто години, колкото и да е овехтяло, си припарва горе вляво, сякаш е било вчера. Та болката... болката е градивна и за това се радвам, че ме е боляло, повече отколкото, че някога съм била щастлива.
Седмо и най-важно: Евгени. Няма да казвам любовта, макар, че любовта с всичките си лица идва и си отива, защото не обичам любовта, обичам конкретен човек, с конкретно име.
Да го кажа така : Знам, че в 99% егоизмът е нещо много, много лошо, но има един случай когато съм егоист до мозъка на костите си и вярвам, че така трябва да бъде. Вярвам, че любовта е доза егоизъм, тогхава когато така силно обичаш, че искаш да скриеш любимия човек от очите на света, да го имаш само за себе си, всеки миг, всеки ден, завинаги. Да му дадеш всичко и да се надяваш той да ти даде всичко. Обичам този човек, точно по този обсебващ и егоистичен начин и наистина е чудесно, че той споделя живота си с мен... понякога повече или понякога по-малко...
Благодарна съм ти, прекрасно човече, че придаваш смисъл на егоизма ми точно сега и точно в този момент. Обичам те.
Искам да споделя тази щафета с хората, благодарение на които съм част от едно голямо и прекрасно, поетично общество, защото те наистина си заслужават да бъдат прочетени...
Phibi – Защото ми е близка като слънцето и я обичам, за това, че я има...
BLUEROSE – Защото никой, никога не ми е бил по-приличен в стиховете си...
{dulgokoska} – Защото, без да я познавам, знам, че има прекрасна усмивка... точно като самата нея.
Боби – Защото е един типичен, луд скорпион и го обичам за това…
иринка – Защото по някаква причина ми се струва, че споделяме едно светоусещане
Афродита – Защото е Богиня...
vOsYcHnA_pRiNcEsA – Защото е прекрасно –стойностен човек...

3 коментара:

МИМА ЙОРДАНОВА каза...

В Е Л И К О Л Е П Н О !!!

SkitnicaVmoretO каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
SkitnicaVmoretO каза...

Аз в 7 точки... нищо особено :)