За най-голямата любов. Все песни.
Не искам да ги знам. И да ги знам.
Най-страхливите хора живеят. От вяра.
И не мога да бъда от тях.
И не мога да чакам зад ъгъла нищото,
да отпивам каквото сервират с отровата.
Да осъмвам самотна, нежна и ничия
докъдето ми стигне Неволята...
И не мога да мисля трезво, пияна.
Да живея с човешките слабости...
Да вярвам в такава себична любов,
е все едно да се напия със душата си.
0 коментара:
Публикуване на коментар