"Палачът и затворникът се качваха"
И тези пламъци. Със тях ще ме задавиш.
Ще ме разстреляш със световните обети.
И някой ден душата ще попита...
Какво ни има? На епохата. И мене.
Защо съм вързана? Към писъка. И към стената.
И всяка слабост съм изпивала до дъно.
Защо във целия човешки безпорядък...
На мене точно ми се случи. Да ме счупиш.
Защо увиснах точно в твоите зеници.
За да забравя вчера. И да нямам утре.
И за остатъка от сто живота...
ти нито да ме искаш. Нито да ме пуснеш.
0 коментара:
Публикуване на коментар