Погледни ме! Искам да бъда обичана.
Будя се да се събудя. Голяма.
Да си играя на прегръдки с някой. Истински.
Страшно ми е. И се изпарявам.
И пак ще трябва да започвам отначало
живота си чуплив като новородено
със късите му и студени нощи,
докато някъде са обявили равноденствие.
И пак ще трябва да прохождам. (По земята)
Да имам много, а пък нищо в мен да няма.
Будя се да се отърся. От плацентата.
А някой ме обичаше на пет. И беше мама.
0 коментара:
Публикуване на коментар